12 July 2013

Travel: Dijon

France// Burgundy//Dijon

Неразбираемо защо, когато се заговори за Франция всички рецептори се изострят и вниманието ми се насочва в определена посока. Започвам да си представям лавандуловите полета на Прованса, морските деликатеси край брега на Бретания и Нормандия за които преди е писано тук, за най-хубавото вино, най- вкусния хляб и много други неща който още има да се видят и опитат.
Лятото едва е започнало тук, но в Бургундия вече е значително по- топло. Планували сме дълъг уикенд с кола до Дижон, административен център на департамента Кот Д'ор и столица на Бургундия. Дори и да нямате никакви планове преди тръгване, градът разполага с няколко туристически офиса от които може да получите изчерпателна информация.

  Основното което всеки турист трябва да види е готическата църквата Notre Dame,  катедралата Saint Benigne смятана за шедьовър на романското изкуство, музея на изкуството и разбира се Совата на късмета (La Chouette), символ на Дижон. Чудесен начин да опознаете града и достигнете до нея е специално обозначеният маршрут по който може да разгледате и останалите забележителности. Традицията повелява да преминете покрай Хемелиона изсечен в каменната стена на църквата, намиращ се зад оградата на северната част на Notre Dame, да си намислите едно желание, да докоснете каменната Совата и да продължите напред, без да се обръщате назад, за да не ви вземе хамелиона намисленото желание. Колко е вярно това, никой не знае, но е много забавно да разгледаш този не голям град в търсене на Совата на късмета.
Като цяло градът е препълнен с малки, оживени и добре изглеждащи магазинчета, ресторантчета, кафенета. На всеки площад може да се насладите на лятната нощ, на всеки ъгъл да се натъкнете на пекарна, от която сутрин може да си купите всякакви вкусотии и различни видове хляб. А на традиционният ежедневен пазар изобилието от продукти и вкусове е невероятно разнообразно.
 

Излишно е да се споменава, че Дижон е най- известното в цял свят място където се произвежда горчица. Тук може да се намери всякакъв вид и да се опитат ястия приготвени с различни на вкус горчици, превърнали се в традиционна кухня на региона. Непременно трябва да изпробвате поне няколко вида бургундски вина, за предпочитане бели, тъй като района се слави с едни от най- добрите вина в цял свят.  

Дижон ми се видя доста младежки град, сякаш възрастните хора се сливат с младежите или  по-скоро, изглеждат изключително весели, жизнени, бохемски, дейни и някак си артистични, за да се набиват на очи. Оживено градче, oсвен в неделя, то е почти замряло, имаше райони където не преминава никой, магазинчетата бяха затворени, голяма част от ресторантчетата също. 

Но пък имаше време за една изложба в Cellier de Clairvau, любезно представена лично от художника Haridas Mouchiquel роден в Керала, южната част на Индия и жевеещ вече 40 години във Франция.

Нещо което ме озадачи повече от пушенето (от всички и навсякъде) е липсата на природа, градини, и озеленяване. Малкото паркове, които са посочени в картата, в два от които се разходих няколко пъти, бяха доста малки, почти незабележими насред високите  сгради.
 Предварително бяхме взели информация от метни жители за НЕтуристическите места за хранене. Оказаха се прави хората, тук няма много туристи, а заведенията за хранене са препълнени с хора(очевидно местни), дори се налага да чакаш, докато се освободи маса. И да има защо. Храната поднесена изискано, виното дъхаво, бургундско разбира се, а цените изненадващо ниски. Разлиствам записките си и забелязвам, че доста добро впечатление ми е направило La Causerie Des Mondes, отворено предимно през деня. В9 е за кафе, обяд с/без меню, вечеря или просто питие след вечеря идеално място за остатъка от вечерта.
Приятно, спокойно и доста вкусно си прекарахме дългия уикенд в Дижон. Ако минавате покрай Дижон, непременно се отбийте поне за кафе с кроасан.


-All photos by 100 decors-

No comments:

Post a Comment