Lifestyle: Уют в смяната на сезоните

 Когато есента започне да губи цвета си и въздухът ухае на дим и студ, винаги усещам как нещо в мен също се забавя. Природата се подготвя за покой, а аз- за уют. Животът на село прави тези преходи по- осезаеми. Сутрин виждаш първата слана по тревата, вечер печката гори, а гардеробът тихо се сменя от риза към вълнен пуловер. 

Животът на село учи човек да усеща сезоните не просто като промяна във времето, а като промяна в ритъма на живота. Споделям ви без какво не мога да живея, когато есента отстъпва място на зимата.

Топлината, не само в печката

Без топлината не мога. Не говоря само за огъня в печката, който пука в ъгъла, докато навън вятърът свири през клоните.

Това е и топлината на ръцете, когато държиш чаша чай, и на вечерите, когато всички сме събрани около масата.

Една стара вълнена жилетка и дебели чорапи могат да се окажат по-ценни от всичко модерно. В селото няма нищо по-хубаво от това да влезеш в топла къща, след като си прекарал следобеда в градината, прибирайки последните нападали листа.

Говоря за онова чувство на уют, когато се прибера от студа, а домът ме посрещне с меко одеяло, чаша чай и познатите звуци на спокойствието.

На село топлината е начин на живот. Запалена печка, топли ръкавици, домашно вино. Понякога си мисля, че именно тя е сърцето на зимата.

Светлина в тъмнината

Зимата идва бавно, но сигурно,  дълги нощи и мъгливи сутрини. Без светлина човек потъва. Вечер запалвам свещи и малки лампи с топла светлина. Светлината не е само за да виждаш, а за да помниш, че навън може да е тъмно, но вътре все още има живот и уют.

Грижа за тялото и душата

Смяната на сезоните винаги ми напомня, че и аз съм част от природата- тя се променя, а с нея и тялото ми. Понякога е лесно да забравим, че преходът от топло към студено не е само промяна в гардероба, а и промяна в това как се грижим за себе си.

 Хидратация – нежност към кожата.Кожата е първата, която усеща студа. Вятърът я изсушава, отоплението я дехидратира, а студеният въздух я прави чувствителна. Затова никога не пропускам да нанеса крем-  сутрин за защита, вечер за възстановяване.

Едно бурканче с домашен крем с билки, пчелен восък и зехтин върши чудеса, а балсамът за устни стои винаги в джоба ми. Не е суета, а грижа- онзи малък жест, с който си казваш „днес също заслужавам внимание“.

Хранителни добавки и сезонна храна. През есента и зимата, когато слънцето се крие по-дълго, витамин D става задължителен спътник. Чаша чай с лимон и мед, ябълка след обяд или шепа орехи, това са дребни неща, но поддържат силите и духа.

А през пролетта, когато всичко се събужда, заменям добавките с пресни зеленчуци и билки. На село това идва естествено- градината диктува какво да ядем и кога, и няма нищо по-здравословно от това.

Сън и рутина.Когато дните се скъсяват и тъмнината идва рано, сънят става по-тежък, а енергията по-малко. Опитвам се да си лягам и ставам по едно и също време, дори през почивните дни.

Вечерният ритуал ми помага да се отпусна, чаша чай от лайка, топла баня, малко музика или книга преди сън. Не всичко в живота може да бъде подредено, но ако денят започва и завършва спокойно, това е вече половината хармония.

 Храната, която стопля

Есента свършва, но оставя след себе си изобилие. Буркани с компоти, рафтове с туршия, билки и подправки. Няма как да мине вечер без нещо горещо - супа, яхния, или просто парче домашен хляб, намазано с масло и мед.

Това е вкусът на зимата, който никоя доставка от града не може да замени. Една от най-големите привилегии на живота на село е храната. В бурканите от есента се крие богатството на градината. Вкусът на тези неща не е просто вкус-  той е спомен за слънцето, което лятото е топлило градината.

Споделена с приятели и близки, храната придава особена гордост, че сам си отгледал нещо и не си се трудил напразно.

Тишината и животът наоколо

С първите студове селото утихва. Няма жътва, няма косене - само скърцане на сняг под обувките и лай на кучето в далечината. Тази тишина не е самота, а покой.  Когато есента се превръща в зима, разбираш, че истинският уют не идва от нещата, а от усещането, че си на мястото си.

Без всичко това - топлина, светлина, грижа, храна и малко любов преходът на есента към зимата би бил просто мрачни и студени дни. А така, те се превръщат в време за благодарност.  

  А вие без какво не можете да живеете през зимата? 

Текстът и фотографиите са авторски. Използването им за комерсиални цели без знанието на автора не е желателно.