10 наивни представи, за които не бяхме подготвени за живот на село

 

Приетелка ми позира на фона на рапични полета

Трафикът на нашата улица

Животът на село е изпълнен с простота, красота и спокойствие. Тук хората ценят традициите, природата и взаимната подкрепа. Далеч от градската суета, селото предлага хармония и усещане за близост с природата и корените и вкусна храна, но за нея после.

Преместихме се от едно холандско село с размерите на малък град в най- оживената провинция на Нидерландия. Мислех, че сме подготвени за селски живот, но не бяхме достатъчно готови.

При пристигането си в село, човекът от града може да бъде изненадан от простотата и спокойствието, които царят тук. Разликата в начина на живот, тишината, чистият въздух и приятелското отношение често го впечатляват и го кара да забележи ценностите на живота на село. Тези изненади ни карат да се замисли за важността на връзката с природата и традициите.

При пристигането ни в село от града се натъкнахме на някои непривични и изненадващи за нас неща, като по-бавния ритъм на живот, липсата на модерни удобства или ограничената наличност на услуги и комуникации. Тези разлики понякога предизвикат изненада или дори неудоволствие, но същевременно напомнят за ценността на простия и натурален начин на живот.

10 наивни представи, за които не бяхме подготвени или направо не очаквахме да ни споходят премествайки се на село в България.

зимните круши

най- вкусните дюли за мармалад

огърлица от "Черен диамант"

1. Никога не е истински тихо.

Ще се изненадате от това твърдение, но е самата истина. Почакайте да дойде пролетта и се започва работата с косачки, тримери, дробилки за клони, резачки, трактори и комбайни от съседните ниви, а ако сте в близост до главен път и шмът от трафика. Есента всичко се повтаря. Лятото пък е сезонът на партита и купони. Ако попаднете на шумни съседи, честито. Ще сте мним участник на техните празненства, ще слушате тяхната музика и ако имате късмет, ще гледате техните фойерверки. Зимата е уж по-тихо, докато не падне сняг. Излизат снегопочистващите машини и започва форсиране на автомобилите. Иначе, през останалото време е тихо, преди 9 след 22 часа също. За да не си помислите, че упреквам някого, ще спомена, че ние също използваме чат от уредите и създаваме шум, като се стараем да е минимален.

всичко от което имаме нужда пролетта

Знаението е сила

в уюта на зимата

2. Природата не отстъпва на човека

Не сме мислили да превземаме изцяло всичко около нас. Обработваме малка част от двора и се стараем да оставим друга част за птици, насекоми, гризачи и бездомни животни. За да има за всички сме поставили хранилки за птици, малък хотел за насекоми и изхранваме три бездомни котки и едно (понякога 2) бездомно куче.

За плевелите няма да отварям дума, те за навсякъде и борбата с тях е неравна. Хубавото е, че се научих да различавам много билки сред тях и да си събирам за чай през зимата.

хотел за насекоми

плевели и билки

от семе до кошница

плануването е ключът към успеха

3. Хората имат нужда да общуват

В холандското село се заговаряхме често със съседите докато разхождахме кучетата, или пък с трамвая с непознат пътувайки до града. В големите градове не беше така. Идвайки от града, където всеки се е обвил в неговите си проблеми и грижи и не забелязва другите, рядко заговаря непознат тук на село е друго. Хората имат нужда да общуват. Много от тях са самотни, възрастни или просто нямат близък наоколо. Радват се на новодошли и са готови да помогнат с каквото могат, да ти дадат съвет или една ябълка. Понякога искат дребна услуга, просто за да има следваща среща. Намирам това за особено очарователно е днешният дигитален свят, където общуваш през телефон или лаптоп.

аз, радвайки се на първите домати

без почивка работата не спорѝ

малките радости

4. Сезоните наистина имат значение

Ако в града сте с автомобил или градски транспорт, може да не се нуждаете от гумени ботуши или чадър. Тук на село сезоните са определящи за аутфита и ангажираността с градината. През пролетта се ангажираме с подготвяне на разсади, почистване на градината, подрязване на дървета, косене на трева и много други умения, които постепенно придобиваш и усъвършенстваш. После идват лятото и есента, когато се радваш на произведената продукция, консервираш, сушиш, приготвяш сладка и мармалади с излишните количества. Зимата подготвяш земята за следващият сезон, снабдяваш си дървата за отопление и ако имаш късмет да падне сняг, излизаш на пързалката и почистваш пътеките около къщата.

смяна на сезона

храната за птиците в цъфтеж

когато си чел за "щуреца и мравката" 

5. Домашните проекти никога не свършват

Когато си в къща на село винаги има какво да правиш, ако няма си намираш. Така ми каза една жена като ѝ се оплаках, че работата никога не свършва. И беше права за всичко. Стоителството може да е приключило, но далеч не са преминали всички процеси. Боядисване, изграждане на беседка, градинска чешма, навес, плочник, още рафтове в килера.... мога да изброявам до безкрай, но по-добре да се захващам за работа.

удоволствието от собственото производство

домашен хляб с левурда
рецептата тук: https://www.100decors.com/2020/04/weekends-in-kitchen-braided-cheese.html

6. Храната на село е по-вкусна

Тази част ми е любима. Още помня първите зеленчуци, които отгледахме сами от семена. От тогава минаха почти 7 години. Използвах малка част от двора, докато ремонтираме къщата да засадя най- необходимото. От тогава измина доста време, имаше грешки, провали, свръхпроизводство, буркани, пълни кошници и подарено на приятели. Вкусът, обаче остава незаменим. Супите и яхниите през зимата, плодовете и салатите през лятото винаги са по- вкусни на село, особено ако си ги отгледал сам. Удобството да се протегнеш и да откъснеш пресен зеленчук или плод, когато ти дойдат гости го има само тук, на село. Наличието на пресни зелении, от които можеш да приготвиш топла супа непосредствено преди да седнеш на масата за обяд оправя и най- уморителният ден.

Всичко произведено от собствените ни ръце е най- великото нещо от живота на село. Както се казва "Храната сбира" и е точно така. За обирането на черешите, ябълките, дюлите са нужни хора, заедно е по- весело, по- сладко и ни учи на единение.

ако останат, значи ще стигнат

забавленията не са забран(в)ени

за чай

7. Спираш да бъдеш перфектен

Не знам някой да е бил перфектен някога. На село определено, не е мястото където се стараеш да си перфектен. Ако се обърнеш и се огледаш ще видиш, че тревата пак е за косене, плевели са обханали цветната градина, розите са прецъвтели и се нуждаят да бъдат одрязани, улуците чакат да бъдат почистени, листата събрани, лехите прекопани, колоните нарязани, плодовете събрани, ноктите ти са черни. Усещаш, че не е нужно да си перфектен, за да си щастлив. Перфекционизъм не съществува, освен в природата.

8. Гостите идват неканени и замръкват

Друга непривична и чаровна особеност на селото е, че гостите идват неканени. Някой минават и се отбиват за малко, други се заседяват, трети осъмват. Кой ти носи коренчета билки, стрък цветя, кошница с плодове или току що наловена риба, все едно какво, но тази непринуденост да поспреш работа и да обмениш опит или да разпънеш бяла покривка и да извадиш каквоти има, да запалиш огън да си изпечете нещо прясно, да пийнете компот или чаша вино. Всичко това не може да ти се случи в големия град, само тук на село.

още чай

градината е маса от която се храниш

9. Стандартите за забавление се променят

Не беше отдавна времето, когато пътувахме до Амстердам за концерти, изложби и събития на световно известни величия. Не казвам, че не ми липсват, но който търси намира. Имаме щастието да сме до областен град и по- малки наоколо, което ни дава възможност да избираме на кое събитие да присъстваме. Често пътуваме и до по- отдалечени точки в търсене на интересни концерти или събития. Лятото се радваме на морето и фестивалите, които се организират, зимата използваме за посещения на изложби, кино и концерти.

Еньовден

рециклирай, не изхвърляй

10. Радват те малките победи

Ще разберете, надявам се какво беше учудването ми, когато за първи път запалих огън, за да сваря първото си сладко от праскови. Човек живял в града, без да е бил скаут някога, никога не е ходил на палатка и не е палил нищо повече от клечка кибрит, за да запали свеш за романтика на коледната трапеза. Човек, който е отглеждал декоративни растения в саксия да отгледа от семенце нещо, което после ще му даде плод от който да направи зимнина. Човек, който е ползвал услугите на майстор, сам да си направи простор за прането. Или човек, който е купувал всичко необходимо за дома, да прави мебели, да боядисва, да зачуква пирони и т.н. Ще кажете, все лесни на пръв поглед неща, но за нас големи победи.

В крайна сметка, животът на село в България се оказва едновременно романтичен и безкомпромисен урок по реалност.  Животът на село не е нито приказката, която си представяхме, нито кошмарът, от който някои се страхуват. Той е смесица от тишина и шум, от умора и удовлетворение, от кал по обувките и звезди над главата. Много от наивните представи, с които тръгнахме – за спокойствие, простота и идилична близост с природата – ни сблъскаха с неподготвеността ни за физическия труд, битовите неудобства и особеностите на местния живот. С всяка разбита илюзия се ражда нещо по-истинско: усещането за принадлежност, за ритъм, който не идва от календара, а от природата. И все пак, именно тези изненади правят опита истински ценен. Те ни учат на търпение, изобретателност и уважение към ритъма на земята и хората, които я обитават. Да се преместиш на село не е бягство от реалността, а среща с нея в най-чистия ѝ вид – сурова, но и дълбоко човечна.  Откриваме, че мирисът на дим от печката може да е по-утешителен от всяка градска светлина, а разговорът с възрастен съсед – по-мъдър от стотици онлайн уроци. Преместването на село не е просто промяна на адреса, а промяна на гледната точка – връщане към простото, към себе си, към земята, която винаги е чакала търпеливо да си спомним за нея.

аз с последните ябълки в градината

Тук може да прочетете първоначалните ми впечатление, които споделих преди години:  За селския живот и други тайни

Текстът и фотографиите са авторски. Използването им за комерсиални цели без знанието на автора не е желателно.