Good Luck

Беше трудна седмица, личеше си още от понеделник. Изпращах, а не посрещах.
Очите пълни със сълзи, гърлото стегнато, сърцето свито. 

От понеделник е това състояние. Не обичам да казвам "довиждане", камо ли "сбогом". Но понякога се налага. Хората влизат и излизат в живота ти, но празнотата понякога не може да се запълни остават незабравимите и приятни  спомени прекарани заедно с някой. Наложи ми се да си кажа "довиждане" на няколко близки приятели, всеки от своята си държава, всеки със своята си сътба.  Събрала ни беше вселената, от незнайни посоки и ни пръсва по незнайни пътища, с надеждата да се видм отново някой ден. Благодарихме си за приятните моменти заедно, пожелавахме си " Good Luck", лек път, нови прекрасни емоции, до нови срещи.

Via

на А*
Тази седмица очевидно най-често изричаната реплика беше " Good Luck". Трудното едва сега предстои. Времето лети неимоверно бързо. Животът се променя бързо, трескаво и главоломно. И все пак усещам, че сякаш сме прашини в космоса, малки, незначителни, но с много заряд. (благодаря Силви, че ми го припомни)

Опитвам се да премълча тъгата, да запазя силата, да не мисля за неизвестното, но не ми се получава.

Даваш всичко от себе си за да си добър родител, но всъшност, какво значи това "добър родител"!? Правиш компромиси със себе си, с професията си, с принципи, с времето, с приятелите, с родителите, с навиците...с всичко, все в името да си добър родител. Научаваш се да мечтаеш, да пееш, да трепериш, да витаеш, да се смееш, да живееш, да обичаш, да ... и когато се обърнеш, минала е цяла вечност. 

Били сме заедно почти 23 години (от зачеването). Били сме заедно за добро и за зло, били сме заедно в студа и в жегата, в пръхта и пясъка, минахме по много пътища, брулиха ни много ветрове, плакахме, смяхме се, но все си бяхме ние, все си бяхме заедно. Учехме се през цялто това време, че когато му дойде времето ще сме силни, пораснали, мъдри и ще поемем по своите собствени пътища. Гордеем се всеки с постигнатото, с прекрачениете граници, с изкачените сръмни върхове, а как ли би било ако не сме били заедно?

Последните две седмици чувам от всякъде " Готова ли е?" Тя е готова, но аз не съм.
Трудно се говори и пише със премрежени от сълзи очи, стиснато гърло и сковани пръсти, трудно ми е да си представя да живееш на хиляди киломерти от мен, та дори и "само" за година.
Част от мен вече лети за Алабама (USA), другата ако /колкото е останалата тук, моли за извинение, ако следващите 44 седмици е твърде разсеяна, неадекватна или изобщо не е тук.

*Гордея се с теб, момичето ми! Сбъдвай мечтите си!

мама.