Green spot: The Pace of The Slow Living

 Темпото на бавния живот. 


Природата тази година се раздава с пълни шепи. Лятото беше слабо за мен, макар че като се има предвид, започнах работата по градина доста късно, все пак имаше някаква реколта. За пръв път отгледах кукамелон, правих сладко от праскови, ябълките бяха отрупани (два пъти носи по чували пълни с ябълки в конна база "Фанагория"), дюли раздавах, мушмулите останаха все още необрани, а манголд имаше в изобилие. Какво повече да искам.

Дойде есента.






Есента ми е любим сезон, със цялата експлозия от цветове и аромати, щедра на гледки, независимо, че малко (да не кажа никак) не пътувах. Ходенето до България и престоя там, също ми се отразиха като почивка. Това лято нямаше много работа, поради затегнатите обстоятелства около пандемията, но все пак завърших няколко етапа. Върнах се у дома, почти без проблеми и се наслаждавам на есента по Ниските земи. Разходките в близката гора и селския парк са почти ежедневни, дори когато вали. Много в приятно след жаркото лято, да се поохладиш. След толкова години живот в Холандия, чак сега оценявам колко е щедра природата тук. 




Не мога да не споделя с вас красотата, която ни предлага този ноември. Докато някой растения още цъфтят, други са обагрени с есенни цветове, поляните са осеяни с различни видове гъби с причудливи форми. 

Още една от хубавите страни на slow living е това, че се стремим към умерен начин на живот, да получаваме удоволствие от това което правим, без значение дали става въпрос за работа, хранене, разходки или взаимоотнощения. 

Какво е за вас бавния живот през ноември? 

Ако сте пропуснали:

Comments

Търсене в блога

You Might Also Like