Билкова аптека за начинаещи (Част I)

Докато си говорим в Инстаграм под поста за това дали пиете чай (дори и да не сте болни), се върнах на една случка от детството. Била съм някъде към девет- десет годишна, водят ни на лагер от училище (по онова време така се наричаше зеленото училище).  Зимен лагер за деца от морето, които да прекарат десет дни на планина. Преходите са дълги, изморителни, вървим през мъгли, бурени, чукари, мокри до кости, грохнали. Изкачваме заветния връх и ще почиваме в хижа, 4 дни. Вратата на хижата се отваря и о, небеса! Бумти печка на дърва, дървени маси и пейки, приглушена светлина, леко бъбрене на хора, подпрени раници до вратата, а на печката къкрят няколко чайника с ароматен чай. Добавям мащерка и липа, не помня какво друго е имало, но това беше първият и най- ярък спомен за срещата ми с билките. В съзнанието ми и до ден днешен ще остане онзи силен притегателен чай, който  отми умората и се загнезди трайно в мислите ми. 

Ще ви споделя моята рецепта за ароматен и лечебен зимен чай от подбрани билки, придружени с основна информация за тях. Ако това, което правя ви се стори интересно, моля оставете коментар.

Длъжна съм да отбележа, че не съм специалист в билколечението, не съм лекар, фармацевт или друго свързано с медицината лице. Всичко, което правя, го правя за лични нужди, като преди това постепенно надграждах знания и умения. Споделям личния си опит за домашна билкова аптека, която поддържам през годините. Усъвършенствам познанията си и споделям с вас наученото.

Ще започна с някой общи съвети, които научих по време на онлайн курса на The herbal academy; от книгите, които ми подариха близки, приятели и последователи; от медицинска и фармацевтична литература и сайтове и не на последно място от собствената ми практиката в билкосъбирането. Искам да изкажа специални благодарности за книгите, които ми подариха Вихра, Бистра, Марина, Дилана, Августина (вероятно пропускам някой), които спомогнаха този пост да се осъществи.

Събиране:

•Събирането на билки и лечебни растение трябва да става по време, когато те са събрали възможно най- много лечебни свойства. Желателно е билки-събирането да става в сухо, слънчево време, сутрин след вдигане на росата.

•В зависимост от нуждите ви, растенията се събират в различни периоди. Ако използвате стръкове, листа или цветове, то те е добре да се събират по време на цъфтежа на растението. Подземните части- корени, грудки, коренища, луковици е добре да се събират преди или след периода на вегетация. Плодовете, кората или връхчета на някой растения се събират в различни сезони, които са индивидуални за всяко едно.

•Съвета ми е да избирате чисти райони, далеч от пътни артерии, заводи, предприятия и други замърсители. Често на поляни и пасища преминават стада животни, което от една страна означава, че района е чист, но от друга, животните биха замърсили билките, които вие ще събирате. 

•Събирането на билки е сезонно мероприятие. Добре е да знаете кое растение, подправка или  билка по кое време на годината цъфти, кога дава плодове и кога е времето за вадене на корен или обелване на кора. Планирайте и записвайте, ако е нужно тези подробности. Примерен каледар може да разгледате тук.

•Билките е добре да се режат с остър нож или градиснка ножица. Не е желателно да се изтръгват с подземната част, освен ако целта на беритбата не е самият корен/ коренище или луковица. Дори да събирате цветчета на дадена билка е добре, те да бъдат отрязани внимателно. Рязането на билки е от висока важност, за да се запази корена на растението за следващата година. Не обирайте всичко, което видите, оставете растенията да се възстановят, да пуснат семена или плодове и да останат на цвят, също така за да послужат за храна на пчелите. Събирайте разумно и не унищожавайте растенията. В някой части на България събирането на определен вид билки е защитено от закона за биоразнообразието. Виж тук: Закон за биологичното разнообразие.

•Не взимайте растения, които не познавате. Започнете с малки количества от познати растения, за да имате време да се погрижите, почистите, изсушите и съхраните. 

•При ръчно бране на билки за домашна билкова аптека използвайте малки количества, като за начало. Събирайте билките в плитки кошници или други съдове, не е добре да се мачкат и трупат едно върху друго. Също така не смесвайте много билки на едно място. Ограничете се до две, най-много три различни вида билки в една кошница, това ще улесни дейността ви по- късно. 

Тук бих искала да добавя повече информация по събирането на всяка отделна част от растенията- цветове, пъпки, връхчета, листа, кора, корени, плодове, но този пост няма за цел пълно обучение в билкосъбирането. Ако ви е интересно и искате да научите повече, ще се радвам да оставите коментар. 

※※※

Почистване:

Вече набраните стръкове, листа или цветове е добре да бъдат почистени от странични примеси, като увехнали листа, клонки, корени или друг сорт растения. Разстелете ги върху панери, чисти кърпи или мрежени решетки, за да могат насекомите да излязат, ако има такива (вярвайте ми , винаги има). Извършвайте всяка една дейност на сенчесто и проветриво място, почиствайте на ръка. В много от случаите, растения съдържащи багрила променят цвета си, когато са изложени на слънце. Някой части на растенията, като листа например, може да измиете обилно с вода и да изсушите в чиста кърпа или центрофуга за зеленослистни.

След правилно почистване пригответе билките за сушене.

Сушене:

Сушенето е важен процес, може би един от най- важните след събирането на билки. Повечето билки и подправки се сушат на сенчесто и проветриво място или на температура не повече от 45℃ във фурна. Могат да се ползват дехидратори за плодове и зеленчуци. В случаите на влажно време, може да внесете билките в помещение което е с редовно проветрение. Набраните надземни части се разстилат на тънък слой, така че да преминава свеж въздух между отделните части. Струпването на много билки, може да доведе до ферментно състояние (мухлясване), неравномерно изсушаване и загуба на лечебните свойства на дрогите. При сушене на открити места покриете дрогите с чиста марля или тензух, за да ги предпазите от замърсяване, насекоми или птици.

Тук пак бих отворила скоба за сушене на корени, коренища, кора или плодове, но ще оставя това за друг пост в случай, че ви е интересно. 

За улеснение на начинаещите билкари, индикацията за правилно сушене на дрогите е тази, че билките запазват реалните си цветове.

Съхранение:

Правилното съхранение на билките и подправките е предпоставка за последвалата им употреба. Колкото и добре да сте изсушили растенията, ако не ги съхранявате правилно, ще имате големи загуби. Добре изсушените дроги е добре да се съхранят в хартиени или платнени торби, както и в стъклени или метални буркани. Съветвам ви предварително да оставите торбите във фризер за 48 часа, билките запазват лечебните свойства, но този превантивен ход е против бактерии и насекоми. В последствие дръжте хартиените пакети, буркани или контейнери на сухо, проветриво и тъмно място. Не забравяйте, че слънцето може да разруши и навреди на дрогите, независимо, че вече са изсушени.  

Използване:

Индивидуално е използването на всяка част от билка и дрога. Най-честата употреба е под формата на чай, запарка или отвара. Направата на тинктура, маслен извлек или мехлем, също е добре позната в българската народна медицина. Ще ви запозная в друг пост какви мехлеми, тинктури и маслени извлеци, които направих през лятото и ще ви отговоря на въпросите оставени в коментар.

У дома всяка една билка се използва индивидуално или в комбинация с други. Част от билките използваме в приготвянето и консервирането на храната. Комбинацията, която създадох за този микс е съобразено с нашите нужди. Обичаме комбинация от аромати, но не прекалено много на едно място, харесваме да ни е цветно в чашата, да ухае на лято дори и да е зима, чая да се приготвя бързо и лесно и да е по вкуса на всички ни. Съставките са изброените по- долу, като оставям информация за всяка една от тях. 

※※※

(За да не бъда голословна, ще цитирам литературата, която съм ползвала и ще назова автора ѝ.)

Обикновена мащерка, лат. Thymus, стрък:

Наричана още "бабина душица", "овчарски босилек"

“Родът Thymus е полиморфен и е представен у нас с редица видове, трудно различими дори и от ботаниците, поради което тук се дава обща характеристика на рода. Всички видове съдържат етерични масла и се използват еднакво в официалната и народната медицина.”

( из “Разпознаване и събиране на билки”, Борис Китанов)

Описание.

“Многогодишни тревисти растения или малки полухрастчета с пълзящи или полегнали стъбла и възходящи цветоносни клонки, високи до 20 см. Листата са срещуположни, приседнали или с къси дръжки, линейно ланцетни, яйцевидни или елипсовидни, с точковати жлези и жлезисти власинки. Цветовете са розови, лилави или бели, събрани по много в пазвите на най-горните листа, като образуват сбити или прекъснати класовидни или метличести съцветия. Чашката и венчето са двуустни. Тичинките са 4. Плодът се разпада на 4 едносеменни орехчета.”

Разпространение.

“Полиморфен род с много голям брой видове и форми, които трудно се разграничават. У нас са разпространени около 15 вида. Срещат се по сухи тревисти и скалисти припечни места из горските поляни и пасища, а по-рядко в ливадите из цялата страна от морския бряг до планинските върхове. Най-широко са разпространени в предпланинските и средно високите части на планината. “

Употребяема част.

“Използват се цъфтящите надземни части (Herba Serpylli).”

Действие.

“Поради богатото съдържание на етерично масло мащерката притежава антисептично, противовъзпалително, отхрачващо, спазмолитично и газогонно действие. Има и известно болкоуспокояващо действие, успокоява нервната система.”

Приложение.

“Мащерката се използва като отхрачващо, бронхоразширяващо и дезинфекциращо средство при остри катари на горните 218 дихателни пътища, при хроничен бронхит, коклюш, бронхиална астма, при суха и еластична кашлица, белодробни възпаления. Широко приложение намира и за лечение на различни заболявания на храносмилателната система — хронични гастрити и язва на стомаха, колики на стомаха и червата, метеоризъм (газове в червата), диарии, гнилостни процеси, чревни паразити. В българската народна медицина дрогата се прилага още при нервна възбуда, безсъние, главоболие, малокръвие. Външно се използва за гаргара и плакнене на устата при зъбобол и възпаление на устната лигавица и под формата на бани — при ставни и нервно-мускулни заболявания (радикулити, неврити, миозити и др.). Под формата на лапи се препоръчва като антисептично и дезинфекционно средство при различни гнойни възпаления на кожата — циреи, гнойни рани и други.”

( из “Билките във всеки дом” Душка Станева, Диана Панова, Лиляна Райнова, Иван Асенов)

Край реката на село има слънчев склон, където лятото жителите, в това число и аз събираме мащерка. Важно допълнение при събирането на мащерка, както и за другите видове билки е да ги режете с остра ножица или нож. Суша набраните и почистени от други треви стръкове върху ратанови панери, рамките с мрежа от този пост ползвам за други билки, които нямат остри клонки, които да повредят мрежата, като цветчета тагетис/ турта, цветове на бъз/ бъзак, съцветия от роза, листа от маточина и други.

Мащерката се използва както за приготвянето на чай, самостоятелно или в комбинация с други билки, прясна или изсушена, също в кулинарията, за приготвяне на тинктури, маслени извлеци, мехлеми и балсами, за козметични нужди. 

※※※

Липа, лат. Tilia platyphyllos, цвят:

Описание.

“Високи до 25–30 м дървета, разклонени, с гъста корона. Листата са последователни, с неправилно сърцевидна форма, назъбени по края, с дълги дръжки, с прилистници в основата. Листата на дребнолистната липа отгоре са тъмнозелени, отдолу — синкавозелени, при едролистната липа те са еднакво зелени от двете страни, а при сребролистната — отгоре са зелени, а отдолу бели, покрити е власинки. Цветовете са събрани в полу семенник, чиято дръжка е сраснала с главната жилка на присъцветника, който е ланцетен, целокраен, кожест, с мрежесто жилкуване. Присъцветникът на дребнолистната липа е гол, на едролистната — покрит със звездовидни власинки, а при сребролистната — с белезникави власинки. Съцветията на дребнолистната и сребролистната липа са дребни, обикновено са от 5 до 7, дори до 15 цветчета, а на едролистната — от 2 до 5, най-често 3 едри цветчета. Чашката на всички е петлистна, венчето е светло жълто, петлистно. Тичинките са многобройни. Плодът е едносеменно меко орехче при дребнолистната липа и с твърда, вдървена обвивка при останалите два вида. Дребнолистната липа цъфти най-късно към средата на лятото — след едролистната и сребролистната. “*

Употребяема част.

“Използуват се съцветията с присъцветниците (Flores Tiliae cum bracteis) и без присъцветниците (Flores Tiliae sine bracteis), събрани по време на цъфтеж.”*

Действие.

"Цветовете на липата (липов цвят) притежават потогонно, леко дезинфекционно (противомикробно), противоспастично, противовъзпалително и диуретично действие."*

Приложение.

"Използва се под формата на чай при остри катари на горните дихателни пътища (ларингити, трахеобронхити) и други температурни състояния. Като леко диуретпчно средство липовият цвят намира приложение за лечение на някои заболявания на пикочните пътища. Под формата на запарка или отвара липовият цвят се използва още и външно за гаргара при възпалителни заболявания на гърлото и устната кухина. В народната медицина се препоръчва отвара от липов цвят под формата на бани при изгаряния, кожни обриви, възпалени хемороидални възли, ставни болки.”

  

* из “Билките във всеки дом” Душка Станева, Диана Панова, Лиляна Райнова, Иван Асенов

※※※

Маточина, лат.Melissa officinalis, листа

Наричана още “лимонче”

Описание.

"Многогодишно тревисто растение с приятна лимонова миризма. Стъблото е четириръбесто, разклонено, 30–80 см високо, покрито с жлезисти и прости власинки. Листата са срещуположни, с дръжки, широко яйцевидно ромбични или продълговати, тъпо назъбени, 2–8 см дълги и 1,5–6 см широки, отдолу жлезисто влакнести. Цветовете са бледожълти, бели или розови, събрани по 4–12 в лъжливи прешлени, разположени в пазвите на горните листа. Чашката и венчето са двуустни, а тичинките са 4. Плодът е съставен от 4 едносеменни, яйцевидни орехчета. Цъфти юни—септември. Разпространение. Расте из храсталаци и редки гори по тревисти и каменисти места близо до селища, край огради, из дворове и градини в цялата страна. Употребяема част. Използват се листата (Folia Melissae) и цъфтящите връхни части на стъблото (Herba Melissae). “ *

Действие.

“Маточината успокоява нервната система, има спазмолитично (антиспастично), болкоуспокояващо и противогърчово действие. Стимулира апетита и процесите на храносмилане, подтиска гаденето и повръщането."*

Приложение.

"Дрогата се използва широко и влиза в състава на много билкови чаеве за лечение на различни нервни нарушения — неврози, неврастении, сърдечни неврози, мигрена, полова възбуда, смилателни нарушения от неврогенен произход и др. Използва се още за лечение на високо артериално налягане, виене на свят, нередовна менструация. Външно намира приложение за гаргара при възпаления на венците и 372 устната лигавица и под формата на компреси и лапи при циреи, ревматизъм и др."*

* из “Билките във всеки дом” Душка Станева, Диана Панова, Лиляна Райнова, Иван Асенов)

※※※

Лечебен камшик, лат. Agrimonia eupatoria, стрък

Сем. Розоцветни — Rosaceae

Описание.

“Многогодишно тревисто растение, с изправено стъбло, високо до 1 м, покрито с твърди власинки. Облистено е само в долната си част, като листата са нечифтоперести. Отделните листчета са продълговато ланцетни, назъбени, отгоре са тъмнозелени, отдолу сиво влакнести. На върха на стъблото се намират златистожълтите цветове, събрани в гроздовидни съцветия. Венчелистчетата са 5, тичинките са от 5 до 20. Плодът е с неправилна сферична форма, покрит с кукести израстъци по повърхността. Цъфти през лятото — от юни до август. Разпространение. Расте навсякъде из храсталаците, ливадите, край сградите. Употребяема част. За лечебна цел се прилагат облистените надземни части (Herba Agrinioniae), събрани в период на цъфтеж. Надземната част на растението се отрязва на разстояние до 25 см от върха надолу, като се отстраняват дебелите стъбла. Прецъфтели стръкове не трябва да се събират. “*

Действие.

“Адстрингентно, запичащо, жлъчегонно, апетитовъзбуждащо, диуретично."

Приложение.

"Надземната част на растението се използва широко като жлъчегонно средство при чернодробни заболявания, камъни в жлъчния мехур и др., като запичащо средство (при диарии), като пикочогонно и потогонно средство (при простуда, отоци, бъбречни заболявания и др.). По-рядко се прилага при възпаление на кожата (дерматит, циреи и др.), атония на пикочния мехур със затруднено уриниране, нощно напикаване, ревматизъм. Билката се използва и при хемороиди, кървящи венци, за промивка на варикозни язви и др. Особено 155 се препоръчва за гаргара при възпаление на гърлото и при ларингит. Понася се добре. Билката не е отровна.”*

*из “Билките във всеки дом” Душка Станева, Диана Панова, Лиляна Райнова, Иван Асенов

※※※

Бял равнец, лат. Achillea millefolium, цвят

Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae) 

Описание.

”Многогодишно тревисто растение с пълзящи подземни издънки, с право, неразклонено стъбло, с последователни, ланцетни, двойно или тройно пересто нарязани листа. Приосновните листа са с дълга дръжка, стъблените — седящи. На върха на стъблото цветните кошнички са събрани в гъст щит. Всяка кошничка се състои от 5 периферни, бели, езичести цветове и от 3 до 10 жълто кафяви, тръбести. Обвивните листчета на кошничките са керемидоподобно наредени, по ръба си са люспести, червеникавокафяви, а в средата — зелени. Цъфти от юни до септември."*

 

Разпространение.

"Расте по тревистите места, край пътищата, по ливадите, между храстите в цялата страна и над 1000 м надморска височина. 

Употребяема част. За лечебна цел се използват цветните кошнички (Flores Millefolii) и надземната част (Herba Millefolii), отрязана 15–20 см от върха. "*

Действие.

"Кръвоспиращото действие на съдържащите се в дрогата вещества е доказано експериментално. Растението има известно болкоуспокояващо и ободряващо действие. То нормализира двигателната и секреторната функция на стомаха. Притежава противовъзпалително 286 действие, свързано със съдържащия се в етеричното масло хамазулен."*

Приложение.

"Цветните кошнички и надземната част на растението се прилагат много често като кръвоспиращо средство при кръвотечения от матката, венците, носа, стомаха, хемороидите и др. Те намират приложение и за възбуждане на апетита, при стомашни възпаления с болки (язва, гастрит), при колит, газове, бъбречни заболявания, сърцебиене, главоболие, виене на свят и др.”*

*“Билките във всеки дом” Душка Станева, Диана Панова, Лиляна Райнова, Иван Асенов

※※※

Енювче/ Еньовче, лат. Galium verum, стрък, листа, цвят

Описание:

"Същинското енювче (Galium verum), наречено от народа още сламениче, богородична слама, пресичаща млякото тревичка и облекчаваща раните билка, се среща най-често по високите места. То расте изправено нагоре, става 30 до 60 см високо и има златисто-жълти цветове, които ухаят силно на мед. Билката се събира цъфтяща през юли."

Действие: "Чаят от енювче пречиства от болестотворни вещества бъбреци, черен дроб, панкреатична жлеза и далак. Страдащите от нарушени лимфни жлези трябва всеки ден да пият този чай. Той помага и при малокръвие, водянка и болки в страните. Този чай, приложен външно, действа много бързо при всякакви кожни заболявания, рани, фурункули и черни комедони. Използвайки го за топли бани, той стяга повяхнала кожа на лицето. С успех се използва и прясно изцеденият сок, когато той ежедневно се намазва и се оставя да засъхне върху заболели места по кожата."

"Народната медицина препоръчва енювчето и при епилепсия, истерия, хорея, нервни болести задържане на урината и при болки, причинени от пясък и камъни. Чаят помага и срещу гуша, ако всеки ден с него се правят гаргари много настойчиво. Една жена сподели с мен, че така се отървала не само от гушата си, но и от заболялата си щитовидна жлеза." **

**из записките на Петър Димков

※※※

Билкова аптека за начинаещи*

Микс от лечебни билки

За приготвяне на чая са необходими:

1л. вода

2 с.л. ситно нарязани сушени билки:

мащерка,

маточина,

бял равнец,

къмшик,

тагетис,

еньовче,

бяла детелина,

липа,

по желание - мед или захар

В комбинацията от всички билки е базова основа за начинаещи билкари. Всеки може да замени определен вид с такъв по избор, важното е да отговаря на вкусовите качества на консуматорите.

За приготвянето на запарката се използва вода загрята до 95℃ или до образуване на мехурчета на дъното на съда в който се загрява. Две супени лъжици от микса сушени билки се запарват с гореща вода. Оставят се да се накиснат за 10-15 минути. Така приготвената запарка се прецежда и се консимира по желание подсладена с мед или захар.

※※※

Виж още:

Как да си направим дървени рамки за сушене на билки, подправки и гъби

Три рецепти с маслодайна роза

Скраб за лице и тяло с цветове от роза Дамасцена

*Този пост няма за цел да ви даде медицински насоки и/или да ви убеждава в свръх естествените сили на билките, нито предписание как да ги използвате. В този пост споделям личният си опит за използването на някой билки и дроги отглеждани в моята собствена градина и такива, които са диворастящи в природата. 

*Моля преди употреба на която и да е рецепта се уверете, че не страдате от заболяване на което билките биха навредили на здравето ви, ако със сигурност знаете, че сте алергични към някой съставки избягвайте ги или ги заменете с други.